дрибъл, подаване (пас), борба и позиции

Дрибъл

Дрибълът се извършва само с едната ръка на играча, като той може да сменя ръцете си, но никога с двете едновременно. Отскока на топката не бива да е на по-голяма височината на кръста на играча. Ако топката отскочи по високо от кръста то се обсъжда като носена топка!

Подаване (пас)

Пас произлиза от английски глагол „to pass“, което означава подавам. Пасът е средство за придвижване на топката между играчите. Повечето пасове са съпроводени със стъпка напред, за да увеличи силата на стрелбата. Основен пас е „чест паса“ ( от „chest“ — гръден кош, гърди). Изпълнява се, като играчът подава директно топката от своите гърди към гърдите на съотборника си.

Друг начин на подаване е така нареченият „баунс пас“ (от английски: to bounce — подскачам). Тук подавачът издига топката високо над нивото на гърдите си и подава. Топката пресича игрището и се тупва точно пред играча. За осъществяването на „баунс пас“ е необходима повече време отколкото за „чест пас“, като е и по-трудно за противниците да овладеят топката. Във връзка с това, играчите често ползват „баунс пас“ в моменти, когато има пренатъпкване на играчи на дадено място в игрището или да избегнат пазещ защитник.

„Овърхед пас“ се използва за подаване на топката над защитник-противник. Това става като топката е издигната вертикално над главата.
„Аутлет пас“ — първия пас след овладяна топка към играч под коша в защита, даващ начало на бърз пробив

Борба

Целта на борбата е спечелване на притежание на топката след пропусната стрелба от игра или след изпълнение на наказателен удар, в случай че топката отскочи от ринга или таблото. Борбата за отскочили топки има важна роля за играта на баскетбол, тъй като голяма част от атаките завършват с пропусната стрелба и това дава възможност на атакуващия отбор повторен шанс за нападение или смяна на притежанието на топката, в случай че борбата е спечелена от отбора в защита. По този начин могат да се разграничат борби в нападение и в защита, повечето от които се печелят от защитаващия се отбор, тъй като има по-добра позиция под собствения кош при разиграването. Голямата част от борбите се печелят от по-високите играчи, играещи на постовете "Център", "Тежко крило" и "Леко крило".

Позиции

Въпреки, че правилата не уточняват позициите на играчите, самата игра е обособила такива. През първите 50 години са се използвали един гард, две крила и двама центрове или два гарда, две крила и един център. След 1980 година позициите се конкретизират, като те са:

Пойнт гард (плеймейкър): обикновено е най-бързият играч в отбора, като неговата задача е да осигури точен пас в точното време, също така трябва да е точен от средна и далечна дистанция, а при грешка трябва първи да се прибере в защита.
Атакуващ гард: има за задача да направи колкото се може повече стрелби, основно от далечно разстояние, а в защита трябва да покрие голям периметър и да не позволява на атакуващите играчи да стрелят към неговия кош.
Леко крило: трябва да бележи точки от средна и близка дистанция, като пробива между противниковите защитници. Има за задача да пресича пасовете на другия отбор и да се бори за отскочилите от таблото или от ринга топки след стрелба.
Тежко крило: много често играе с гръб към коша или под него и отваря пътя на лекото крило като блокира защитниците. Стреля почти само от близка дистанция. В защита спира тежкото крило на противника и се опитва да блокира стрелбата на лекото крило.
Център: обикновено най-високия човек на игрището, използва височината и силата си, за да отбележи; в защита брани коша от близо, готов за "чадър" или борба.